
Не приемайте този пътепис за „чиста монета“, но помнете – медалът винаги има две страни.
“В прохода Шипка се проведоха най-кръвожадните боеве между Турци и Руснаци през 1877г.
Проходът е тесен, положен върху черни камъни. Местността е дива и залесена. Тук и там, ако се вгледаш, ще видиш буренясалите окопи, от които противниците са стреляли един срещу друг. По склоновете има загладени и наобиколени с камъни издутини, сякаш гигантски къртове са ги изкопали – гробовете на войниците. Има и едно гробище, но оградите му са вече изпадали и никога повече ремонтирани, кръстовете са полегнали накриво или изцяло паднали, гробовете са покрити с бурени, няма и едно цвете. Премного сълзи са били изплакани, когато офицерите са били положени да почиват в мир, сега са вече забравени.
…
По-голямата част от деня прекарах, яздейки през българските селца. Къщите са ниски, с огромни покриви – стигаха доста надалеч и осигуряваха голяма сянка. Гроздови гирлянди поставяха ръцете си връз малките улички. Трябваше само да се изправя на седлото си, за да откъсна гроздето, което толкова често ми беше предлагано от селяните. По продължение на криволичещия път имаше стотици дори хиляди дръвчета..
Read more on Картини от Балканите (1906)…