Пътешественикът Дейвид Карлсон описва острова като невероятно място. Той пише, че Палма де Майорка го вдъхновява. Друга чуждестранна туристка споделя: “Майорка е красива, времето тук е чудесно и ми позволи да прекарам почивката си по най-добрия начин”.
Едно слънчево зайче се стрелва през прозореца ми. Пробягва по стената, застива за миг в ъгъла и се втурва отново навън.
Вратата на стаята се отваря и една вихрушка от смях и светлина връхлетява и изпълва стаята с живот. Събаря всичко по пътя си, но не се спира и за миг. Сяда до мен и едни усмихнати дяволити очи, се спират на мен, искайки безмълвно цялото ми внимание. Получават го разбира се, разказват набързо какво ги вълнува и излетяват отново през вратата, забързани да не пропуснат нещо от света наоколо. На вратата, обаче се обръщат за миг, усмихват се отново и ми пращат въздушна целувка, разсейваща всичките ми други мисли.
Вихрушката е моята племеница. Вече е голяма и има и други важни неща в живота си. Затова ценя все повече миговете, които ми отделя. Бърза навън при приятелите си и те вечно забързани и кипящи от енергия. Бързат да пораснат, бързат да навлязат в непознатия свят на възрастните, който им се вижда приказен и пълен с приключения. Питащи за всичко и вечно търсещи новото. Това е естественото им състояние. Все едно виждаш ято птици във въздуха или разцъфнали цветя. Тъгата няма място в тези картини.
Дали осъзнават, че се заблуждават? Дали осъзнават, какво имат и какво ще загубят, когато пораснат? Осъзнават ли, че тези мигове никога няма да се повторят?
Сигурно не, както и ние навремето. Бързахме да пораснем и успяхме. Дали станахме по-щастливи , по-мъдри и по-добри?
Преди време писах, че не искам да виждам никога тъга в детските очи. Когато те са тъжни, значи нещо при нас, в светът на възрастните куца. Единственото нещо за което мога да завидя на някой това са децата. Те ни дават повече отколкото ние на тях. Само, че наоколо е пълно с тъжни детски очи. Преждевременно остарели деца, гледащи света с очи на старци.
Без укор към нас. Просто с тъга и примирение. Не ни осъждат. Съдиите сме ние, а присъдата ни е да ги виждаме навсякъде и всеки ден. Присъда затова, че се сещаме за тях само по празниците. Присъда за това, че поставяме нашите проблеми пред техните. Присъда за това, че говорим за техните проблеми с лозунги, като политиците и си измиваме съвестта с един CMC годишно. Свиваме рамене и отминаваме.
Знам, че не мога да променя нищо. Не можете да го промените и вие. Отделният човек, не може да промени целият свят. Не може да промени нещата дори в страната ни или в града си. Дори много да иска не може, като с магическа пръчка за един ден да премахне всички несправедливости. Може само да обърне повече внимание на децата около него, защото колкото и странно да звучи успяваме да нараним и тях. Това поне е по силите ни да предотвратим. Правим ли го, обаче?
АКО ЖИВЕЕТЕ СРЕД ВЪЛЦИ, НЯМА КАК
ДА НЕ СЕ НАУЧИТЕ ДА ВИЕТЕ!!!
Много книги изследват в детайли мениджърските качества на известни корпоративни лидери и собственици на частни бизнес империи. Болшинството от тези книги обаче не са нищо повече от папагалско повторение на нашумели сред корпоративните среди теории, които служат за база на редица научни реферати, но на практика (както отлично го знаят добрите мениджъри) са напълно погрешни.
Сигурно се чудите защо в последните няколко дни куп блогове ви информиран как да търсите в интернет, какви са предимствата и още куп информация.Не се учудвайте и ако в продължение на още три месеца ви заливат с такава информация.Виновникът за това е третото сео състезание в България.
На 31.07.2009 стартира новата Сео игра на web-tourist с главна ключова дума Търсене в Интернет . През следващите три месеца участниците ще се борят за по-добра позиция в Гугъл и съответно награден фонд на обща стойност 600 лева, който ще бъде разделен между първите десет участника.
В едно далечно царство преди много години живял един владетел. Истинското му име никой не помни, но според летописците било цар По По Най. Защо го наричали така ли? Защото бил във всичко по-по-най. По-висок от всички, по-красив и най-умен. Имал още много качества и всички били превъзходни. Поне така казвали летописците. Царството било огромно, но всички познавали царят. Как няма да го познават, като името му било написано навсякъде, а образът му стоял и на най-дребните монети.
Хората рядко имали контакт с него, но пък разказите за неговите способности обхождали царствата надлъж и нашир.
Един ден, обаче на цар По По Най му омръзнало в двореца и тръгнал да обикаля страната си. Бил се дегизирал и не взел никого със себе си. Страната била голяма, а той я познавал само по картите и успял да се загуби още на втория ден. Нощта го заварила в малко селце, където всички врати били залостени. Колкото и да чукал и викал, никой не отварял. Накрая стигнал до краят на селото, където една възрастна жена отворила вратата и се съгласила да го пусне да пренощува. Странно, но не го познала.
Стоплил се царят, хапнал набързо и седнали с бабата на чаша чай да поговорят.
-Ти как се казваш, младежо?-попитала бабата.
-А ти не ме ли позна, бабо? Аз съм най-известният човек в това царство! Аз съм цар По По Най!
-По топъл чай ли искаш? Не се притеснявай. Сега ще го стопля -отвърнала бабата, която недочувала.
-Не чай, бабо! Аз съм цар По По Най! Най- известният човек в царството!
-Най-известен ли? В нашето село най-известен е Хей Хей Пей! Много хубаво пее той. Цяло село го знае, но откак стана известен прегракна от отговори на почитатели и като запее, все фалшиво го докарва.
 |
Въпреки че броят на жертвите в ЕС15 намалява, обемът на обезщетенията расте! |
Въпреки продължаващото поскъпване на полиците Гражданска отговорност в България, застрахователните компании продължават да отчитат загуби от продажбите им. Разбира се, основна причина за това е, че този вид продукти са значително по-евтини у нас, отколкото където и да било другаде на Стария Континент. Някои анализатори обаче изтъкват и увеличаващият се брой пътни инциденти и настояват за по-строг контрол над водачите на автомобили и по-тежки наказания за нарушителите.
Емоционалните и икономически щети от неразумното шофиране са неоспорими. Според наскоро публикуван доклад на агенция Hoche, изготвен по поръчка на Европейската комисия обаче, по-разумното поведение на пътя не означава непременно по-ниски разходи за застрахователите. Според направеното проучване, въпреки че жертвите и материалните щети от катастрофи в държавите от Западна Европа намаляват,
За неразбралите нека разясня защо „търсене в интернет“ ще бъде една от най-често използваните думи и фрази в интернет, в близките няколко месеца. Защото то е ключовата дума, за която участниците в четвъртото сео съзтезание трябва да оптимизират.
