PR при поражение
Не мина много време, преди президентът Барак Обама да претърпи първото си поражение. На 3 февруари 2009 г. – само дни след встъпването му в длъжност, двама от кандидатите за кабинета му се оттеглиха. Преди това губернаторът Бил Ричардсън от Ню Мексико също изтегли участието си и двама кандидати за министър на търговията се отказаха. Изведнъж Обама започна да изглежда по-човешки и прехвалената му система за подбор показа пропуските си. Обама обаче направи нещо нехарактерно. Той призна грешката си и каза следното по националната телевизия: „Ядосан съм на себе си и на екипа си… Показвам се по телевизията, за да кажа, че се провалих.” Това ли беше правилната тактика при поражение? Може ли да се каже, че връзките с обществеността са стратегия за поддържане на отношенията с ключовите аудитории след поражение? Губи ли човек подкрепата на публиката си, като се признае за победен или е възможно да остане на лидерската позиция? Защо някои ръководители признават поражението си и получават втори шанс да се докажат, а други – не? След поражение във връзките с обществеността се намесват много фактори. Няма прости правила за оправяне на положението и може да се окаже трудно да поддържате положителни връзки с обществеността, когато ви забият ножа публично. Всяка грешка е различна и изисква различни реакции.