Арт изделия тук и там. Обеци, гривни, герданчета, други интересни и засукани висулчици и тъй нататък – тези неща все по-често се срещат като аксесоари върху българската младеж, а постепенно и по по-застаряващите представлите на обществото. Като контракултура на чалга имиджа се появяват тези арт изделия, които красят българския минувач по софийската улица.
Ако трябва да поразсъджаваме върху този факт, ще открием, че подобна тенденция е по-скоро радваща, отколкото да бъде поредната безсмислена мода. Поради много причини. Едната вече я споменахме – контракултура срещу чалга визията – гнусни батковци и каки, лъщящи от безвкусен грим, аксесоари, любимата ни дума „ланци“ и тъй нататък.
Качествените арт изделия се отличават от това със своята семплост – нещата са изработени по прост и идеен начин, без да крещят за внимание и без да карат хората да повръщат от кич и безвкусица. Тези арт изделия са изработени често от млади ученици и студенти, изучаващи специалности свързани с изобразителното изкуство, които имат усет за красивото, за съчетанието на цветовете и тъй нататък. Тези творци използват прости и достъпни предмети от ежедневието и ги комбинират просто, но красиво и ефектно – така се изграждат арт изделия за целите на ежедневните аксесоари.
Разбира се, съществуват и други предмети, които влизат в графата арт изделия – декорации за дома, офиса, заведението – в зависимост от нуждите и целите на нещото, което трябва да се украсява. Защото именно това е една от целите на изкуството – да внася малко красота в иначе сивата градска реалност. А когато става дума за арт изделия и тяхната мода – нещата като че ли се наместват в една добра посока – на това да се създават качествено дребни красоти, които да печелят със своя вкус и да допринасят с парченце цвят в ежедневието.
Качествените арт изделия могат да се приемат колкото като мода, толкова и като контракултура срещу безвкусието – защото малко или много качеството винаги е измествало посредствеността.

Read more on Арт изделия – новата мода на България…

Що е то оптична илюзия

Ние хората разполагаме с пет сетива – зрение, слух, вкус, допир и обоняние. Обаче се осланяме основно на зрението си. Около 75 процента от информацията, която приемаме идва от зрението. То от своя страна разчита на очите, за да приеме информацията и на мозъка, за да я обработи. Очите ни се свързват с централната нервна система посредством зрителния нерв, чрез който те изпращат импулси до мозъка. Той добавя към процеса на възприятие два много важни елемента – памет и интерпретация.

Read more on Илюзията на възприятието…

В европейските програми за развитие не от вчера се говори, коментира, разяснява, спонсорира и т.н. за „ обучение през целия живот”. Ние българите си го имаме и в поговорката: Човек се учи цял живот. Всичко до тук е хубаво, само дето у нас се разчита животът да ни научи. Няма по-голям учител от живота и това е безпорно, но трябва ли да караме само по примера на „проба-грешка”?
Не е необходимо да стигаме до момента, в който нуждата от квалификация или преквалификация да ни „притисне до стената” и тогава да се сетим за ново или допълнително обучение.
Обучението в професионален колеж е един от няколкото възможни варианти да започнем дадено обучение във всеки един момент от живота си. А у нас има достатъчно такива учебни заведения, който предлагат добри условия за да овладеем дадена професия или да повишим квалификацията си.
Обучението в професионален колеж предлага на хора от различни възрасти, учили в различни образователни системи да подобрят своя шанс да се реализират на пазара на труда. Ето и още някои от предимствата на дипломата от професионален колеж:
- Да учиш в професионален колеж означава да овладееш дадена професия възможно най-близко до реалните условия за работа в дадената област;
- Да учиш в професионален колеж означава, че си завършил средното си образование и най-сетне си осъзнал в каква сфера на професионално развитие искаш да се реализираш успешно;
- Да учиш в професионален колеж означава, че си стигнал до извода, че ако повишиш квалификацията си в упражнявата от теб професия, това ще ти донесе по-добра реализация на работното място;
- Да учиш в професионален колеж означава да черпиш теоритични и практически знания и умения от специалисти в дадената професия.
Пореве информация за обучението в професионален колеж можете да намерите на http://haskovo.ecomintellect.com/

Read more on Ролята на професионалните колежи в България по време на криза…

Много собственици на пиана и ентусиасти се чудят, когато тяхната пиано е кандидат за възстановяване и реставрация. Имат въпроси за вида на пиано, което те притежават и дали то е подходящо за реставрация. Познаването на основните три най-често срещани модели на антични пиана може да ви помогне да разработите план за да продължите с възстановяването на вашето пиано.

Read more on Различните видове пиано…

Севтополис е античен град намиращ се по настояще под водите на язовир Копринка в близост до град Казанлък.
Античният град е основан през 323г. преди новата ера ,като столица на Одриското царство и носи името на основателя си тракийският цар Севт III, чието седалище е бил градът.
Севт изпълнява ролята на цар-жрец, така освен владетел той бил и висш свещеник. Двореца му също изпълнявал двойна роля като административна сграда и като светилище на Кабирите.
По голяма част от населението на града живеело извън него, поради това, че централната част била заета от административните сгради и Агората.
Града излиза отново на пял бвят през 1948 по време на изграждането на язовир Копринка (тогава язовир Георги Димитров). Извършени са разкопки които разкриват уникалният град Севтополис, който и до днес е единственото тракийско селище от градски тип откривано и напълно проучено по нашите земи. По време на разкопките освен самият град са проучени и три надгробни могили, от некропола на града. Въпреки изключителното значение на града в изучаването на начинът на живот, бита и културата на тракийският народ, въпреки всички други причини които могат да се изброят за ценността и важността на града, е взето решение строежът на язовира да продължи. Градът е залят и отново потъва в мрака на времето.
Народът отново заговаря за Севтополис години по късно когато през 2005г. българският архитект Жеко Тилев дарява на община Казанлък разработеният от него проект за разкриване на града чрез изграждане на язовирни стени около него. Това би позволило на града да бъде включен в списъкът за световно културно наследство на ЮНЕСКО, и така светът да разбере за изгубеният град на Траките.
За жалост към днешна дата античният градът Севтополис все още лежи под водите на язовира.

Read more on Севтополис…

Питаш се какво е това Еразъм?

Еразъм е европейска образователна програма, която дава възможности на студентите за обучение и практика в Европейски държави.

Асоциацията за подпомагане на академичната общност (АПАО) може да ти осигури Еразъм практика/стаж.

Read more on Какво е Еразъм?…

През 1997 Финландия отбеляза 75-ата годишнина на съществуването на професионалните танци и балет в страната, а респективно – и на финското балетно училище. Фактически за основополагаща се счита датата на премиерата на един балет – „Лебедово езеро“ през 1922 г., реализирана от музиканта, пианист и балетен артист Жорж Ге, учил в Санкт Петербург, откъдето той пренася и версията на тези танци – балет, играел се в Мариинския театър.

Read more on Балетно обучение във Финландия…

Дни преди Коледните и Новогодишни празници се проведе последното за 2011г. Поетично кафене „Следлетни споделени съкровения“, организирано от Арт клуб Монограм. Събитието, което традиционно събира творци и почитатели на художественото слово, се състоя в конферентната зала на Културно-просветен център Начало-Варна.
Повечето авторите, които бяха изпратили творби за участие, представиха лично своите „римувани мислописи“ или сетивни импресии пред многобройната публика, сред която бяха Костадин Чобанов-председател на клуб Юнеско-Варна, писателят Ангел Ангелов, фотографският тандем АнДари и други. На фона на специално подбраната музика, за която отговаряше отново Светлозар Алексиев, звучаха усмихнатите вдъхновения на младите поети Радостина Драгоева, Валентина Йосифова, Галина Иванова, Венелина Велчева, Ани Василева. Разбира се, не липсваше и мъжко участие в лицето на Богомил Аврамов-Хеми и Добромир Георгиев. Милена Белчева-създател на клуба и водеща на мероприятието, бе подготвила за всеки творец поздравителен стих и също прочете някои от последните си лирични откровения.
Всеки, желаещ да сподели своите вълнения и мисли по темата, имаше възможността да се представи с няколко думи и да отправи към публиката своите пожелания и впечатления или да ги остави като съкровен спомен в книгата за гости. Ивайло Добрев и Надя Стефано, които живеят и творят далеч от родния град, също се присъединиха задочно, чрез своето творчество към тази уютна вечер, събрала въглените от летните авантюри, лавата от бляскави емоции пред чашата вино и усещането за споделеност и празник.
За пореден път се събраха и книжки за инициативата “Подарете книга! Някои деца няма какво друго да ги накара да мечтаят!“, която Арт клуб Монограм активно подкрепя и популяризира. Изданията предстои да бъдат дарени в съответните социални домове, заедно с уникалните картички, които бяха сръчно изработени от гостите по време на поетичното кафене. Йордан Йорданов-основател и председател на център „Начало“ също представи част от идеите и културно-просветната дейност, която развива неговия клуб. Артистичните талантливи дами Калина Бояджиева и Леа-Естер Иванова отправиха своите мъдри и светли послания към организаторите и гостите. Така изминаха неусетно миговете, изпълнени с предзимните чувствомислия, това, което е останало след филтъра на преживяното и битува отвъд хоризонта на думите.
Поетичната среща завърши с изпълнението на Белослава и Орлин Павлов „Всяка година по същото време“ и с обещанието, че предстоят още много интересни събития, които ще събират все повече автори и почитатели и ще обогатят културния живот на Варна и през Новата 2012 година.

Read more on Отзив за ІX-то варненско поетично кафене, организирано от арт клуб Монограм…

Уважаеми журналисти,
Към Вас за помощ се обръщат възмутени и безсилни родители. На нас ни е ясно, че някому е изгодно българската нация да бъде унищожена, затова се бие по най-чувствителната част от населението й: 14-18 годишните. Молбата ни към Вас е да бъдете говорители на обществото и като такива да търсите сметка на всички бивши, настоящи и бъдещи управители ЗАЩО СЕ ПРОДЪЛЖАВА ПОГАЗВАНЕТО НА НАЙ-ВИСШЕТО ПРАВО НА ДЕЦАТА В БЪЛГАРИЯ – ПРАВОТО ИМ ДА БЪДАТ ЧОВЕЦИ , А НЕ ЖИВОТНИ ?!!! ПРАВОТО ИМ ДА БЪДАТ СВОБОДНИ ДУХОМ, А НЕ РОБИ НА ТЪМНИНАТА И НЕЗНАНИЕТО. Отидете с екипите си в училищата СОУ и вижте как протичат учебните часове. Днешните т.н. тийнейджъри ще управляват България след ,горе-долу, 20-25-30 години.Може би Вашите деца, племенници, деца на Ваши приятели са също между тях. От години образователната система системно смачква младия човек в България и вече резултатите са налице: млади хора, постъпвящи на работа, без да знаят какво е отговорност, без да са на нужното грамотно ниво, без навици за труд, а постъпващи на работа само с въпроса „Колко ще ми плащате?“ Единици са учителите, които държат на дисциплината в час и много от тях не издържат на пресата на учениците си и на колегите си, които са от другия бряг – брега на безхаберието.
Учениците от горните класове влизат в който си пожелаят час, като за целта след биенето на звънеца за начало на часа, отиват, например, да си купят кафе, за да може докато „учат“ в часа, колкото минути са останали от него, да си посръбват тази енергийна напитка. Чудим се, дали по време на час, докато си пийват кафенцето, не си припалват и по цигарка за мезе. Други използват тоалетните, за да угасят сексуалните си страсти, защото образователната система не намери подходи да завихри развитието на творческите процеси в мозъчните полукълба на децата от тази възраст. Трети пък –с дни не посещават учебни занятия. Попитайте министрите на Образованието и на Културата с какъв потенциал след години ще се защитават интересите на нацията. Всеки съвестен родител няма как да се пребори с безотговорното поведение на онези класни ръководители, които извиняват отсъствия с медицински бележки, с ясното съзнание, че са фалшиви. Не можем да се преборим с цяла система от безхаберие, безотговорност и престъпление на държавните образователни институции за това, че децата ни във време, в което трябва да са в час, са извън часа или извън училището. Наше задължение е да пращаме децата си на училище. Ние си го изпълняваме. Задължение на училищата е да намерят механизми, с които да покажат, че и те си изпълняват своето задължение към децата. Умовете на днешното ученическо поколение се унищожават и се принизяват до животински начин на мислене, а децата ни са прекрасни и умни, само трябва да бъдат канализирани техните умения и да бъде провокиран техния творчески потенциал. Войните в домовете със собствените ни деца водим не защото не сме ги възпитавали да са отговорни и да се образоват, а за това, че от другата страна ни се прави „сечено“ и естествено на децата ни им „поникват крилца“, които, обаче, ги карат да отлетят в грешната посока. Колко прекрасни тийнейджъри посягат към дрогата завинаги, защото извън дома не им се предлага нищо стойностно?! Статистиките за хилядите напуснали преждевременно училище нас не ни греят. Бихме се зарадвали, когато статистиките сочат, че вече няма напуснали деца преди завършване на средното им образование, но не защото училищата ги дундуркат само и само, за да си получават паричките от общините на бройка ученици (това е известно и на самите ученици), а защото излизат от училище ПОДГОТВЕНИ ЗА ЖИВОТА.
Чуйте арогантния, вулгарния, бедния език, на който ние не сме учили децата си, но те вече ни го представят. Чуйте българските текстовете на българските песни, които слушат и съответно ползват. Текстове „да ти го начукам“, „ще те разпоря“, „да те еба“. Къде е държавата, къде е министерството на Културата, къде е министерството на Образованието?. Защо се правят, че не чуват този гнусен бълвоч? Защо се продължава безконтролното посещаване на дискотеките и баровете на младежи под 18 год.? Защото ние им позволяваме ли? НЕ! Глобите да са за собствениците на тези заведения, а за провинилите се и неподчинилите се на правилата непълнолетни – да положат труд, с който да си заработят левчетата, които после да дадат на държавата затова, че не са спазили нужните закони. Държавата обезличи семейната институция като не застава зад нас – родителите, които изискваме от децата си да спазват определени норми и правила, както в училище, така и извън него . Кой да защити родителите?! Когато си изпълняваш задълженията, имаш право да си търсиш правата. Ние , отговорните родители, търсим защита за децата си и за себе си. Подкрепете нашия зов за помощ! С уважение: Родители

Read more on Журналисти, помогнете на родителите, за да помогнат на децата си…

Обичаш ли да четеш? Не се и съмнявам. След като си тук, сигурно имаш поне петнадесет любими книги… ако не и повече. Аз също обичам да чета, да не кажа, че ми е нещо като страст, направо хоби. Постоянно търся нови, интересни книги, щастието да мога да чета свободно на четири езика ми дава свободата да си намирам четива, за чиито появяване на българския пазар мога само да предполагам, че ще се случи някой ден, но след като съм наясно със състоянието на българското книгоиздаване и това навън… предпочитам да не се замислям към момента защо толкова чудесни книги си остават неоткрити, непреведени. Не обвинявам българските издатели, и на българските читатели не мога да търся сметка. Всъщност никак не мога да виня българските читатели. Те са интелигентни хора. Като теб. И мен. Ние знаем какво обичаме да четем, критични сме към това, което ни се предлага и като качество на превода, и като качество на книжното тяло. Не ме напуска убеждението, че истината е в критичността. Но да се върна към състоянието, в което се намира пазара ни в момента. Ясно ми е, че не всеки може да смели имена като Мураками (въпреки че той си е направо масов в момента, за което се радвам), Хуствет, Уелбек и Кундера, но пък е хубаво, че са преведени и ги има по книжарниците. Но колко, подобни на тях, талантливи, дяволски добри автори въобще не стигат до нас, четящите. Ще кажеш, че който се интересува и чете, успява някак да си набави нови, актуални интересни книги. На английски се превежда и издава почти всичко. Така е. Но защо реши, че повечето четящи владеят достатъчно добре езика на Чосър? Според мен най-виновни за състоянието на книжния пазар унас са нечетящите, и онези, които ги подкрепят, тоест заинтригуваните от последиците, дори предимствата, комфорта, които може да осигури на управниците си един невеж народ. Нечетящите родители и учители трудно могат да възпитат у едно дете любов към книгата. Аз например връщах удома съчинение, в което класната ми беше поправила 2 правилно написани думи (вярно, чуждици си бяха, ама имаше по онова време Речник на чуждите думи в българския език, мога да го докажа!), но за моя радост и късмет насреща имах двама достатъчно интелигентни родители с добро чувство за хумор. Те пък имаха зад себе си стотици прочетени книги.

Read more on За книгите…