Статиите.ком » Културно наследство

Севтополис

meto1 — Tue, 24 Jan 2012 07:03:50 +0000

Севтополис е античен град намиращ се по настояще под водите на язовир Копринка в близост до град Казанлък.
Античният град е основан през 323г. преди новата ера ,като столица на Одриското царство и носи името на основателя си тракийският цар Севт III, чието седалище е бил градът.
Севт изпълнява ролята на цар-жрец, така освен владетел той бил и висш свещеник. Двореца му също изпълнявал двойна роля като административна сграда и като светилище на Кабирите.
По голяма част от населението на града живеело извън него, поради това, че централната част била заета от административните сгради и Агората.
Града излиза отново на пял бвят през 1948 по време на изграждането на язовир Копринка (тогава язовир Георги Димитров). Извършени са разкопки които разкриват уникалният град Севтополис, който и до днес е единственото тракийско селище от градски тип откривано и напълно проучено по нашите земи. По време на разкопките освен самият град са проучени и три надгробни могили, от некропола на града. Въпреки изключителното значение на града в изучаването на начинът на живот, бита и културата на тракийският народ, въпреки всички други причини които могат да се изброят за ценността и важността на града, е взето решение строежът на язовира да продължи. Градът е залят и отново потъва в мрака на времето.
Народът отново заговаря за Севтополис години по късно когато през 2005г. българският архитект Жеко Тилев дарява на община Казанлък разработеният от него проект за разкриване на града чрез изграждане на язовирни стени около него. Това би позволило на града да бъде включен в списъкът за световно културно наследство на ЮНЕСКО, и така светът да разбере за изгубеният град на Траките.
За жалост към днешна дата античният градът Севтополис все още лежи под водите на язовира.

Меричлери в историята и в мен

gyanev — Fri, 05 Nov 2010 16:41:30 +0000

/Кратък исторически очерк за гр. Меричлери/

Да се направи едно изследване и напише история на дадено населено място, село или град, е много сложна и трудна работа. Години наред събирах; търсех и се рових в историята, издирвах легенди за нашето минало. Човек, колкото и патриотизъм да има, трябва да се опре на нещо.
Първо, липсват достатъчно археологични и писмени исторически материали. Второ, старите хора, които са ни предали някои легенди, oтдавна са си отишли от този свят. Легендите, предавани от уста на уста, са изгубили своята автентичност. Незнанието в археологическо и историческо отношение поражда и засилва човешката насигурност. На всичко отгоре идва и непрекръснатата еволюция на живота. Разликата в поколенията и какво ли още не. Всичко се мени, руши се старото, поставят се основите на новото, за да дойде моментът и то да се разруши. Еволюция – що да се прави.
Реших да събера и обобщя в едно отделните сведения и писания, достигнали до наши дни, за моето родно място и ще се радвам, ако съм постигнал това. Защото ако я няма тази книга със стремежа си да станем „граждани на света“, ще си отиде и последният човек от това селище, носещо името „Меричлери“ и то ще остане като едно географско понятие в картата на България. След време никой няма да си спомня, какво е било Меричлери. За това са усилията ми да събера и подредя този ценен материал, обречен почти на забрава и изчезване. Чрез него искам да открехна един прозорец в миналото и хвърля светлина върху пътя, който са извървели нашите прадеди. Те заслужават това, защото са оставили трайна диря в паметта ни. Поддаден на тази тръпка на умиление, искам да се обърна към потомцита ни – не забравяйте и не странете от своя корен, защото това е малката Ви следа към родния край. И знайте, че кръвта вода не става, рано или късно, тя напомня за себе си…

Величествените Асеневци

dibk — Fri, 04 Dec 2009 06:02:59 +0000

Тръгвайки от центъра на Велико Търново към Стамболовия мост,за да отидете в парка,пред вас ще се извиси един величествен паметник от 4-ма конника,а по средата меч издигащ се до небето.Няма как да не го забележите-той е внушителен по своите размери и архитектура.

Read more on Величествените Асеневци…

Димитровден

prodavach — Sun, 27 Sep 2009 10:36:02 +0000

Едно от най –хубавите именни дни на името Димитър се чества 26 октомври (Димитровден). Почита се паметта на Свети Димитър. За покровителството на светията си съперничат гърци, българи, сърби, руснаци. Предполага се, че той е бил прокопсал на Солун и е загинал мъченически за Христовата вяра на 26 октомври 306 г.

Ценни книги

mechka — Tue, 30 Jun 2009 07:02:33 +0000

Има два вида книги – такива, които четеш и такива, които променят живота ти след като ги прочетеш. Надявам се, всеки да може да се сети поне за една. Реших да публикувам моя списък с условието, че допълнения и коментари към него са повече от добре дошли. Очаквайте и отделна тема за български автори.