/Кратък исторически очерк за гр. Меричлери/
Да се направи едно изследване и напише история на дадено населено място, село или град, е много сложна и трудна работа. Години наред събирах; търсех и се рових в историята, издирвах легенди за нашето минало. Човек, колкото и патриотизъм да има, трябва да се опре на нещо.
Първо, липсват достатъчно археологични и писмени исторически материали. Второ, старите хора, които са ни предали някои легенди, oтдавна са си отишли от този свят. Легендите, предавани от уста на уста, са изгубили своята автентичност. Незнанието в археологическо и историческо отношение поражда и засилва човешката насигурност. На всичко отгоре идва и непрекръснатата еволюция на живота. Разликата в поколенията и какво ли още не. Всичко се мени, руши се старото, поставят се основите на новото, за да дойде моментът и то да се разруши. Еволюция – що да се прави.
Реших да събера и обобщя в едно отделните сведения и писания, достигнали до наши дни, за моето родно място и ще се радвам, ако съм постигнал това. Защото ако я няма тази книга със стремежа си да станем „граждани на света“, ще си отиде и последният човек от това селище, носещо името „Меричлери“ и то ще остане като едно географско понятие в картата на България. След време никой няма да си спомня, какво е било Меричлери. За това са усилията ми да събера и подредя този ценен материал, обречен почти на забрава и изчезване. Чрез него искам да открехна един прозорец в миналото и хвърля светлина върху пътя, който са извървели нашите прадеди. Те заслужават това, защото са оставили трайна диря в паметта ни. Поддаден на тази тръпка на умиление, искам да се обърна към потомцита ни – не забравяйте и не странете от своя корен, защото това е малката Ви следа към родния край. И знайте, че кръвта вода не става, рано или късно, тя напомня за себе си…
Read more on Меричлери в историята и в мен…